РЕШЕНИЕ

8042
София, 02.07.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ХИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ КУЦАРОВА
КРАСИМИР КЪНЧЕВ
при секретар Мариета Ангелова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяТАТЯНА ХИНОВА
по адм. дело 6816/2021. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс (ИК).
Образувано е по жалба на Коалиция „ГЕРБ – СДС“, представлявана от Бойко Борисов, срещу решение № 341-НС от 28.06.2021 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК), с което на основание чл. 57, ал. 1, т. 1-3 от ИК са приети Методически указания на ЦИК по прилагане на ИК за секционните избирателни комисии в страната за изборите за народни представители на 11.07.2021 г. при гласуване със специализирани устройства за машинно гласуване. Методическите указания се оспорват в следните части: по Раздел III, т. 8 - „Гласуване със специализирано устройство за машинно гласуване“, абзац трети, гласящ следното: „Когато избирателят изпитва затруднение с гласуването и не предприема действия по гласуване пред машината, член на СИК му оказва съдействие от не по-малко от 2 метра разстояние, без да има видимост върху екрана и без да влияе върху вота на избирателя и при запазване тайната на вота.“; по Раздел V, т. 1.2. „Действия на СИК в особени случаи или при непреодолими външни обстоятелства, свързани с машинното гласуване“; т. 1 (погрешно вписана в жалбата т. 1.2.) гласяща следното: „Когато машината за гласуване е преустановила работа или не е разпечатала протокол от машинното гласуване, но не е гласувано с хартиени бюлетини“. Действията по тази точка се извършват в следните случаи: машината за гласуване е преустановила работа, но гласуването е продължило на втората машина; машината за гласуване е преустановила работа, но не е имало повече избиратели и не е гласувано с хартиени бюлетини; машината за гласуване е работила нормално до края на изборния ден, но не е разпечатала финален протокол; По раздел VI „Действия на СИК след попълване на протокола“, т. 4 „Приемане и обработка на контролния протокол от РИК“, абзац четвърти, гласящ следното: „В ИП на РИК данните от машинното гласуване се прехвърлят от флаш паметите. В случай, че и двете флаш памети от машината за гласуване не могат да бъдат разчетени тримата членове на СИК, заедно с РИК извършват преброяване на контролните разписки и попълват протокол (Приложение № 96-НС-кр), който получават на място от РИК.“
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за приемане на указанията, в обжалваните части, в нарушение на материалния закон.
Твърди се, че макар и издадено на основание чл. 57, ал. 1, т. 1-3 от ИК, решението на ЦИК е във връзка с правомощията по чл. 57, ал. 1, т. 29 от ИК. Посочено е, че указанията, в оспорените части, противоречат на основни принципи и норми от Конституцията на Република България и Изборния кодекс. Посочва се, че указанието по Раздел III, т. 8 създава предпоставки за нарушаване на тайната на вота. Не е установено как ще съдейства на избирателя членът на изборната комисия, намиращ се в близост до него, и как ще съдейства без да има видимост към екрана на машината. Посочено е, че в противоречие на императивни норми на ИК ЦИК предвижда указания за преброяване на контролните разписки от гласуването с машина само в две хипотези, а във всички останали случаи по същество се дават указания да не се прилага чл. 271, ал. 2 от ИК. Изложено е, че се нарушават принципите на прозрачност и публичност, тъй като е ограничен кръгът на преброяващите контролните разписки от гласуването.
Иска се отмяна на методическите указания в сочените части, издадени въз основа на решението на ЦИК.
Ответникът – Централна избирателна комисия – редовно уведомена, представлявана от Е. Стоянова – член на ЦИК, упълномощена с решение №4/12.05.2021г на ЦИК, излага доводи за недопустимост на образуваното пред Върховния административен съд производството. Прави алтернативно искане за спиране на производството по делото, поради неприключило производства пред Конституционния съд на Р България, предмет на което е оспорване, като противоконституционни текстове от Изборния кодекс, относими към оспорването. При условията на евентуалност излага доводи за неоснователност на оспорването, поради което заявява искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в оспорените части.
Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 58, ал. 1 от ИК от активно легитимирана страна. Разглеждането на жалбата от състав на Върховния административен съд е допустимо по следните съображения:
С разпоредбата на чл.58, ал.1 от ИК лимитативно са изброени решенията на Централната избирателна комисия, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. По аргумент на противното решенията на ЦИК, които не са постановени в посочените хипотези подлежат на обжалване пред съответния местно компетентен съд. В оспореното решение е посочено, че същото е прието на основание чл.57, ал.1, т.1 и т.3 от ИК - хипотези които не са измежду изрично посочените в чл.58, ал.1 от ИК. С жалбата са оспорени части от приетите Методически указания, конкретно Раздел III, т.8 Гласуване чрез специализирано устройство за машинно гласуване, в частта по раздел V Действия на СИК в особени случаи или при непреодолими външни обстоятелства, свързани с машинното гласуване, т.1.2 Преброяване на контролните разписки/гласове/ за партии, коалиции и независими кандидати и в частта по раздел VI Действия на СИК след попълване на протокола, т.4 Приемане и обработка на секционния протокол от РИК, „Приемане и обработка на контролния протокол от РИК“, абзац четвърти, който гласи следното: „В ИП на РИК данните от машинното гласуване се прехвърлят от флаш паметите. В случай, че и двете флаш памети от машината за гласуване не могат да бъдат разчетени тримата членове на СИК, заедно с РИК извършват преброяване на контролните разписки и попълват протокол (Приложение № 96-НС-кр), който получават на място от РИК“. Посочените части от оспорените методически указания са изцяло относими към правомощието на ЦИК, предвидено в чл.57, ал.1, т.29 от ИК. Съгласно цитираната норма ЦИК определя условията и реда за машинно гласуване. В изпълнение на тези правомощия ЦИК е издала решение № 19-НС от 15.05.2021г. С т.12 от това решение е предвидено, че ЦИК приема Методически указания за произвеждането и начина на гласуването в секциите, в които ще се произвежда машинно гласуване и ги обявява на интернет страницата си. Такива методически указания, освен оспорените в настоящето производство не са приети и не са обявени, поради което следва извод, че с методическите указания в оспорените им части Комисията се е произнесла с решение в компетентността, разписана с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.29 от ИК, тъй като урежда условия и ред относими към машинното гласуване. Посоченото правно основание е измежду решенията на ЦИК, които съобразно разпоредбата на чл.58, ал.1 от ИК, подлежат на оспорване пред Върховния административен съд. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че разглеждането на оспорването от състав на Върховния административен съд е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С решение № 341-НС от 28.06.2021 г. Централната избирателна комисия, на посочено правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1-3 от ИК, е приела „Методически указания на ЦИК по прилагане на ИК за секционните избирателни комисии в страната за изборите за народни представители на 11.07.2021 г. при гласуване със специализирани устройства за машинно гласуване.“
Указанието в Раздел III „Изборен ден“, т. 8 „Гласуване със специализирано устройство за машинно гласуване“, абзац трети, гласи следното: „Когато избирателят изпитва затруднение с гласуването и не предприема действия по гласуване пред машината, член на СИК му оказва съдействие от не по-малко от 2 метра разстояние, без да има видимост върху екрана и без да влияе върху вота на избирателя и при запазване тайната на вота.“
Указанието в Раздел V „Действия на СИК в особени случаи или при непреодолими външни обстоятелства, свързани с машинното гласуване“; т. 1 (погрешно вписана в жалбата т. 1.2.) гласи следното: „Когато машината за гласуване е преустановила работа или не е разпечатала протокол от машинното гласуване, но не е гласувано с хартиени бюлетини“
Действията по тази точка се извършват в следните случаи:
- машината за гласуване е преустановила работа, но гласуването е продължило на втората машина;
- машината за гласуване е преустановила работа, но не е имало повече избиратели и не е гласувано с хартиени бюлетини;
- машината за гласуване е работила нормално до края на изборния ден, но не е разпечатала финален протокол.
Указанието в раздел VI „Действия на СИК след попълване на протокола“, т. 4 „Приемане и обработка на контролния протокол от РИК“, абзац четвърти гласи следното: „В ИП на РИК данните от машинното гласуване се прехвърлят от флаш паметите. В случай, че и двете флаш памети от машината за гласуване не могат да бъдат разчетени тримата членове на СИК, заедно с РИК извършват преброяване на контролните разписки и попълват протокол (Приложение № 96-НС-кр), който получават на място от РИК.“
Методическите указания с направени при обсъждането изменения и допълнения са приети от колективния административен орган на заседание на 28.06.2021г., обективирано в протокол №45. За приемане на методическите указания осем члена на ЦИК са гласували „за“ и четирима члена на ЦИК са гласували „против“.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Оспореното решение е издадено от компетентния за това административен орган, в рамките на законовите му правомощия, като същото е постановено в изискуемата писмена форма и индивидуализирано с номер и дата на издаване. Решението е прието от колективния административен орган при спазване на изискванията за кворум и мнозинство.
Неоснователно е оспорването на указанието в Раздел III „Изборен ден“, т. 8 „Гласуване със специализирано устройство за машинно гласуване“, абзац трети. С оспореното указания е предвидено, че когато избирателят изпитва затруднение с гласуването и не предприема действия по гласуване пред машината, член на СИК му оказва съдействие от не по-малко от 2 метра разстояние, без да има видимост върху екрана и без да влияе върху вота на избирателя и при запазване тайната на вота. От оспорващата страна се излагат доводи, че така разписаното указание дава възможност за нарушаване на конституционния принцип за тайна на вота. Настоящият състав намира тези доводи за неоснователни. Така както са разписани правилата не дават възможност член на секционната избирателна комисия да има достъп и видимост до екрана на устройството за гласуване. Конкретно е разписано дължимото поведение, което запазва тайната на вота. Дали и как ще се спазват разписаните правила е въпрос на предполагаемо поведение, който не може да бъде разглеждан в това производство. Спазването на правилата за поведение, вменени с методическите указания по отношение на членовете на секционните избирателни, е въпрос на осъществявания в изборния ден обществен контрол от присъстващите в изборното помещение застъпници и наблюдатели, които при констатиране на нарушаване могат да сезират съответната районна избирателна комисия.
Следващата група възражения касаят разписаните правила, които не предвиждат преброяване на отпечатаните от машинното гласуване контролни разписки. Според оспорващата страна, съгласно разпоредбата на чл.271, ал.2 от ИК е предвидено във всички случаи след приключване на изборния ден и отчитане на резултатите от гласуването да бъде извършено контролно преброяване на разписките от машинното гласуване, за да бъде установено съответствие с броя на потвърдените гласове.
Настоящият състав прецени като неоснователни доводите на оспорващата страна. За да се прецени дали е налице твърдяното нарушение на нормата на чл.271, ал.2 от ИК следва да се извърши систематичен анализ на разписаните правила в Раздел VIII на Глава петнадесета от Изборния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 от ИК „Неизползваните и сгрешените бюлетини се преброяват преди отваряне на избирателната кутия, опаковат се поотделно, запечатват се с хартиена лента и се отстраняват от масата за броене. Отрязъците с номерата от бюлетините и контролните разписки от машинното гласуване се опаковат поотделно и се запечатват с хартиена лента. Хартиената лента се подпечатва с печата на комисията и се подписва от членове на комисията“. Цитираният текст регламентира дължимите действия на секционната избирателна комисия след обявяване на края на изборния ден. Нормата е императивна и не предвижда преди опаковането на контролните разписки от машинното гласуване да бъдат преброявани. Текста на чл.271, ал.1 от ИК разпорежда, че след приключване на гласуването секционната избирателна комисия отчита резултатите от машинното гласуване в избирателната секция чрез отпечатване на протокол от системата при спазване на разпоредбите на този раздел по ред, определен от Централната избирателна комисия по чл. 57, ал. 1, т. 29 от ИК. Недвусмислено от тази разпоредба следва извод, че единственият начин за отчитане на изборния резултат е чрез отпечатване на протокола от системата. Протоколът на секционната избирателна комисия е единствения официален документ, който удостоверява броя на подадените гласове. Законодателят не е въвел други способи и методи за отчитане на изборния резултат, в това число и чрез проверка на вота, отразен в контролните разписки. Този извод следва и от разпоредбите на чл.212, ал.1 и ал.4 от ИК, предвиждащи, че гласуването се провежда чрез специализирани устройства за гласуване, като след произвеждане на гласуването се отпечатва от системата за гласуване контролна разписка, която се пуска в специална кутия за машинно гласуване. Контролната разписка няма характер на документ, отразяващ вота на избирателя. В контекста на систематическото тълкуване на процедурните правила не може да се направи извод, че с разпоредбата на чл.271, ал.2 от ИК е въведено изискване за преброяване на контролните разписки и извършване на проверка за съответствие на установения брой разписки с отразения в протокола брой на потвърдените гласове от машинното гласуване. Съгласно разпоредбата на чл.271, ал.2 от ИК, при установяване на резултатите от гласуването броят на машинно гласувалите избиратели е равен на броя на потвърдените гласове от машинното гласуване, които гласове са равни на броя на отпечатаните от системата контролни разписки. Разпоредбата не съдържа изискване за проверка и преброяване на контролните разписки, тъй като текста посочва, че дължимото съответствие е по отношение на потвърдените гласове от машинното гласуване и отпечатаните от системата контролни разписки. Извод, че контролните разписки като съдържание и брой нямат отношение към законосъобразното упражняване на активно избирателно право се потвърждава и от разпоредбата на чл.268, ал.4 от ИК. Съгласно тази разпоредба гласът на избирателя, след потвърждаване на избора, се записва и съхранява в електронната избирателна кутия, която не позволява разкриване на самоличността на избирателя и начина на гласуване. След получаване на съобщение за приключване на гласуването, се отпечатва контролна разписка с отразения вот, която се пуска в специалната кутия за машинно гласуване. Така разписаните правила водят до извод, че разпоредбата на чл.271, ал.2 от ИК не предписва извършване на фактически действия, както се твърди от оспорващата страна, а констатира фактическо положение – съответствие между броя на потвърдените гласове, записан в електронната избирателна кутия и броя на отпечатаните от машината контролни разписки. Предвидения в чл.270, ал.2 от ИК императивен ред за съхраняване на контролните разписки гарантира възможност за извършване на обективна проверка при оспорване на изборен резултат. Като в същото време систематическия анализ на относимите правни норми изключва възможност след опаковането и запечатването на контролните разписки – чл.270, ал.2 от ИК, да се допусне контролно преброяване в секционната избирателна комисия – чл.271, ал.2 от ИК.
Настоящият състав прецени като неоснователни доводите на оспорващата страна и поради факта, че с разпоредбата на чл.271, ал.2 от ИК не е предвидено изрично задължение на секционната избирателна комисия след приключване на изборния ден и разпечатване на протокола от системата за машинно гласуване да се извърши преброяване на контролните разписки. Извеждане на такова задължение по подразбиране е недопустимо, тъй като действията на секционната избирателна комисия след приключване на изборния ден са конкретно и подробно разписани в Раздел VIII на Глава петнадесета от Изборния кодекс.
С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че приетите Методически указания на ЦИК по прилагане на ИК за секционните избирателни комисии в страната за изборите за народни представители на 11.07.2021 г. при гласуване със специализирани устройства за машинно гласуване, в оспорените части не противоречат на приложимия материален закон и не допускат нарушаване на конституционни принципи, поради което оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното и на основание чл.58, ал.3 от ИК, Върховният административен съд – четвърто отделение


РЕШИ:



ОТХВЪРЛЯ жалбата на Коалиция „ГЕРБ – СДС“, представлявана от Бойко Борисов, срещу решение № 341-НС от 28.06.2021 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК), с което са приети Методически указания на ЦИК по прилагане на ИК за секционните избирателни комисии в страната за изборите за народни представители на 11.07.2021 г. при гласуване със специализирани устройства за машинно гласуване.
Решението не подлежи на обжалване.